Handzhieva (Дияна Ханджиева)
54 15
23 sept 2021, 9:57

Маскираният щурец 

  Poesía » De humor
525 1 6

 

 

  - Бабо Мравке, де така?

 

  - Тичам, Щурчо, за храна.

С тази дълга карантина

ходя само в магазина.

И до близката аптека

съм направила пътека.

 

             - Слагай маска, бабке мила,

да не си се заразила.

Днес на улицата  бях

и един каун видях.

Без уши съм – плаче той –

кой ще ми помогне? Кой?

Маска как да закрепя?

Пробвах, мъчих – не успях.

 

  - Има лек, нима не знае;

стига само да желае.

Пфайзер драмата реши

и за тези без уши:

Боцва те за миг и ето  -

здрав ще бъдеш до небето.

Без пари е, всеки знай –

от Аляска до Китай.

Твоята гъдулка де е?

Нито свири, нито пее.

Пак си онзи мързелан,

а от всички си желан.

           - Няма, бабо, днес изкуство

и е тъжно, и е пусто.

Няма песен, ни картина,

само бедна карантина.

Някой паника внуши

все на хора без уши.

За таланта равнодушни;

все посредствени, послушни

никой днес не посещава

ни култура, ни забава.

Пред мониторите сини

станали сме пантомими.

Докога ще сме разделни, 

да  се лутаме безцелни?

 

  - Все ще свърши някой ден …

 

  -  Сбра ли житце и за мен?


                   

© Дияна Ханджиева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??