Маскираният щурец
- Бабо Мравке, де така?
- Тичам, Щурчо, за храна.
С тази дълга карантина
ходя само в магазина.
И до близката аптека
съм направила пътека.
- Слагай маска, бабке мила,
да не си се заразила.
Днес на улицата бях
и един каун видях.
Без уши съм – плаче той –
кой ще ми помогне? Кой?
Маска как да закрепя?
Пробвах, мъчих – не успях.
- Има лек, нима не знае;
стига само да желае.
Пфайзер драмата реши
и за тези без уши:
Боцва те за миг и ето -
здрав ще бъдеш до небето.
Без пари е, всеки знай –
от Аляска до Китай.
Твоята гъдулка де е?
Нито свири, нито пее.
Пак си онзи мързелан,
а от всички си желан.
- Няма, бабо, днес изкуство
и е тъжно, и е пусто.
Няма песен, ни картина,
само бедна карантина.
Някой паника внуши
все на хора без уши.
За таланта равнодушни;
все посредствени, послушни
никой днес не посещава
ни култура, ни забава.
Пред мониторите сини
станали сме пантомими.
Докога ще сме разделни,
да се лутаме безцелни?
- Все ще свърши някой ден …
- Сбра ли житце и за мен?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дияна Ханджиева Всички права запазени
Весело е.