13 mar 2009, 10:15

Маслена картина

  Poesía
970 0 2

 
Маслена картина, рисувана в зори
с горчиво-огнените пръсти на кошута,
подплашена от сухите върби.
 
          (кошутата)
Събира в себе си прозрачна радост,
побира мисли на отминали очи.
Лети над цветните градини с жалост,
беди лекува с радостни лъчи.
 
Скита сред пресъхналите камъни,
със  сянката на своя ден.
Дочува само стенещи камбани,
на ангелите, паднали във плен.
 
          (картината)
Бушува, но привидно е спокойна,
любува се на всички цветове.
Студено слънце се отдало на покоя,
смирено молещо за други светове.
 
Стича се във капки несънувани,
търси красота неотлетяла.
В нея се събират всички неизгубени
останки от любов недогоряла.
 
          (авторът)
Неразбиращ погледа чете,
прелиствайки нюансите на езерото,
в което времето, намигвайки, тече.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Николай Стойчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • любима картина...
    бродеща кошута...по длан от мъжка нежност...
    хубаво е...
  • Неразбиращ погледа чете,
    прелиствайки нюансите на езерото,
    в което времето, намигвайки, тече.

    Тече - тече, чете - чете,
    но тук-таме понякога се спира,
    спънато от речно/думи/ камъче!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...