Усмихвах се и дишах с обичта ти,
разливах се по топлите ти устни,
горях във чувства диви, непознати
ала не исках вече да ме пуснеш...
Безумен страх - това остана в теб,
потъпка всички думи и копнежи...
Замръзнах аз... Сърце от тънък лед...
Куршум изстрелян... Пукот от гърмежи...
Изтръпвам... Болка... Краят е далече!
Желая смърт, а дишам във агония.
Днес съм едно мастилено човече,
изваяно с ръка... Каква ирония! ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse