29.07.2009 г., 11:21

Мастилено човече

932 0 2

Усмихвах се и дишах с обичта ти,
разливах се по топлите ти устни,
горях във чувства диви, непознати
ала не исках вече да ме пуснеш...
Безумен страх - това остана в теб,
потъпка всички думи и копнежи...
Замръзнах аз... Сърце от тънък лед...
Куршум изстрелян... Пукот от гърмежи...
Изтръпвам... Болка... Краят е далече!
Желая смърт, а дишам във агония.
Днес съм едно мастилено човече,
изваяно с ръка... Каква ирония!
Да бе художник някой него нарисувал
в красив портрет увиснал на стената
ти би го гледал, мамил и целувал...
Ала жестока беше с мен съдбата!
Мастилено петно под твойте пръсти -
тъй глупаво изглеждам острани!
Тиренце, точка... Без ръце чевръсти
и още повече - без чувства и мечти!
Ти сам избра така да ме рисуваш,
издърпа ме от приказка вълшебна,
изтри ме цялата и вместо да рискуваш
си поигра, но вече непотребна
стоя сама на твоя лист хартия...
Там чакам и дори не плача вече -
загубила съм вяра в таз магия.
Каква ти вяра? Взирам се далече,
към своя край отчаяно препускам.
Ала стоя - мастилено човече -
затвора си не мога да напускам...
Листа вземи и скъсай на парчета
това, което сам от мен направи.
Пръсни ме вън със песен на звънчета
и нека спомена за теб да ме остави...
С усмивка ще напусна, без въпроси,
играта във която ме въвлече.
Рисувай дъжд, та спомен да ти носи
за твоето мастилено човече...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кристина Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много ми хареса! Болката също вдъхновява и стихът ти е поредното доказателство за това! Да, случват се и такива неща в живота на човека, важното е да ги превъзмогне и да продължи напред! Успех!
  • Много хубаво!Понякога всеки може да бъде мастилено човече, но само след време да висне като портрет на стената.Във едното и другото има красота, но по различен начин...Онтово...много е хубаво.Поздрав!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...