Кажи ми как по своему аз да живея,
щом моят ум е собственият ми палач,
към теб не дава да съм устремена,
и всичко, което съм обичала,
потапя в здрач.
Душата ми, безмълвен композитор,
затворена е сякаш във буркан,
и мъчно гледа всичко, което не обича
да протяга към стъклото
хищна длан.
И кажи ми, честно ли е че светът ми
стопява се между действителност и блян, ...