25 февр. 2014 г., 21:48

Мечта

730 0 0

Кажи ми как по своему аз да живея,
щом моят ум е собственият ми палач,
към теб не дава да съм устремена,
и всичко, което съм обичала,
потапя в здрач.
Душата ми, безмълвен композитор,
затворена е сякаш във буркан,
и мъчно гледа всичко, което не обича
да протяга към стъклото
хищна длан.
И кажи ми, честно ли е че светът ми
стопява се между действителност и блян,
и неусетно красотата на деня ми
се изгубва в твоя поглед 
топъл и копнян.
И сега се питам накъде да тръгна,
накъде да търся своя път изгубен,
щом всичко в този свят е забранено
и всеки сладък миг е от следния
погубен.
Но знаеш ли, аз още силно вярвам,
че щастието е в простия живот,
затова ще гледам всичко, което съм обичала,
без страх, през стъкления си
кивот.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Таня Нецова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...