Мечта
Утивай си, за тебе вече не ми дреме,
ни се убръщай ич назат дори,
за цял живот натрупа ми прублеми,
ко си ма зяпнала - върви, върви.
Тъй кът та гледам с тая избиляла фуста
и с тес дрънкулки - дету викаш им гирдан,
са срамя извън къщи да тъ пусна,
па камо ли на селския мигдан.
Майка ти, как щяла та приеми,
ми тя, нали ут теп са утърва.
Утивъй си, чи дяволът ща земи, ...