Мечта
Мечта
Утивай си, за тебе вече не ми дреме,
ни се убръщай ич назат дори,
за цял живот натрупа ми прублеми,
ко си ма зяпнала - върви, върви.
Тъй кът та гледам с тая избиляла фуста
и с тес дрънкулки - дету викаш им гирдан,
са срамя извън къщи да тъ пусна,
па камо ли на селския мигдан.
Майка ти, как щяла та приеми,
ми тя, нали ут теп са утърва.
Утивъй си, чи дяволът ща земи,
най-после и аз да са родя.
Кажи ми колку пъти боба си сварила,
кажи, куга си му дуливала вода.
Дукът гу сложиш, си гу загорила,
се гладни ги държиш и тез деца.
Иди сега и дрехите си сбирай!
То кви ли дрехи, сички са ф петна?
Каквото твое видиш, гу прибирай,
дан зема са убъркам и гу изпера.
И чехъла, дет пудпирами вратата...
То другия и ас не знам къдей,
май с него ти замеряши кузата,
щот цял ден срещу теби блей.
Хваштай влака, с теби веч приключвам,
ку ни гу фаниш- утивай си пеша!
Аз къщата отвсякъде заключвам,
утивъм в хоримака да са утеша.
ШИ Й ГУ КАЖА НЯКУЙ ДЕН...
Амин!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Костадин Всички права запазени
Някой ден ...!!! 
