Мечта
Не можах да ти кажа нежни думи,
че си ми бряг и пристан - любов от море,
че можех да премина морето през бури
и на брега да изпиша едно червено сърце!
Когато изгрева целува вълните
с дъх на морския най - топъл бриз
да бъда вълната бяла и тихата
прегърнала твоя мъжки каприз!
После да пиша на пясък от бисер
име, което в мен е камбана
и всеки звук сърдечно звучи,
да излекува душата ми - цялата!
Не можах да открия лунна пътека
по, която да мина по твои следи,
но знаеш ли тези думи останаха
по залеза да те стигнат нощес!
Ще те нарека мечта по звездите
и любов от, която дните ми светят.
Откриеш ли ме слез по следите -
думи от обич в дните ми пеят!
От стихосбирката "Бяла рокля"
© Елеонора Крушева Todos los derechos reservados