Apr 21, 2021, 8:28 PM

Мечта

  Poetry » Love
470 0 0

Мечта
 

Не можах да ти кажа нежни думи,
че си ми бряг и пристан - любов от море,
че можех да премина морето през бури
и на брега да изпиша едно червено сърце!

 

Когато изгрева целува вълните
с дъх на морския най - топъл бриз
да бъда вълната бяла и тихата
прегърнала твоя мъжки каприз! 

 

После да пиша на пясък от бисер
име, което в мен е камбана
и всеки звук сърдечно звучи, 
да излекува душата ми - цялата!

 

Не можах да открия лунна пътека
по, която да мина по твои следи,
но знаеш ли тези думи останаха
по залеза да те стигнат нощес!

 

Ще те нарека мечта по звездите
и любов от, която дните ми светят.
Откриеш ли ме слез по следите - 
думи от обич в дните ми пеят! 

 

От стихосбирката "Бяла рокля"

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елеонора Крушева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...