18 abr 2007, 7:52

Мечта

  Poesía
1K 0 26


С красива рокля се облече,
с презрамки и дантелки,
със цветя в ръка,
усмивка на лицето сложи
и се понесе в утринта.
Сияеш радостна с мечтите,
изпълнили безкрайната душа
и с тях политна в синевата,
размахвайки ръцете си –
крила.
А аз те виждах във съня си
и в моя ден летеше ти,
прегръщах те и те отнасях
във мойте приказни земи.
Където слънцето дарява
със огън влюбени сърца,
а вечер тихо ги приспиват,
звезди, луна и нежността.
Където дланите се галят,
а устни трепетно шептят
и птичките щастливи пеят,
чудесни песни
във вълшебен свят.
С красива рокля се облече,
към мен пристъпи
и подаде ми ръка,
фантазията моя сбъдна,

а аз ти подарих цветя.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Костов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Пренесе ме в романтичният си свят. Страхотно е!
  • Благодаря ти, Петя!!!
  • Поздрави, Романтико, за чудесния стих!
  • Благодаря ви!!!
    Усмихнат и спокоен ден на всички!!!
  • Ще подаря твоя стих на приятелките ми!!!Ще го дам и на мъжа ми и ще го накарам да го научи наизуст!Ето така стават разводите.Ице,накара ме да се размечтая,благодаря ти,продължавай все така влюбено да пишеш и да живееш,разбира се!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...