Мечта
С красива рокля се облече,
с презрамки и дантелки,
със цветя в ръка,
усмивка на лицето сложи
и се понесе в утринта.
Сияеш радостна с мечтите,
изпълнили безкрайната душа
и с тях политна в синевата,
размахвайки ръцете си –
крила.
А аз те виждах във съня си
и в моя ден летеше ти,
прегръщах те и те отнасях
във мойте приказни земи.
Където слънцето дарява
със огън влюбени сърца,
а вечер тихо ги приспиват,
звезди, луна и нежността.
Където дланите се галят,
а устни трепетно шептят
и птичките щастливи пеят,
чудесни песни
във вълшебен свят.
С красива рокля се облече,
към мен пристъпи
и подаде ми ръка,
фантазията моя сбъдна,
а аз ти подарих цветя.
© Христо Костов All rights reserved.
