Мечтая... Мечтая за природата.
Мечтая да чуя вик на единак,
и обезумял, без грижи,
да стана като него аз - един дивак...

Мечтая за свободата на птиците.
Да разтворя гордо своите крила
и гален от нежния вятър,
в далечното небе да полетя!

Мечтая да мога да разперя
като клони своите ръце..
И чудя се - дали тогава
бих крепил света на моите рамене?

Мечтая да ме гали вятъра,
тъй както гали - с обич - горските цветя.
И с изправена глава, загледан във звездите,
да посрещам новите лета...

Мечтая да бъда свободен,
да бъда себе си, да бъда див.
И в родния си дом - планината
да бъда истински жив...

Да бъда и вълк, и орел,
да мога да завия, да полетя
и в полета си луд
към небесата да се устремя...

Тогава знам - ще забие сърцето...
и лудешки ще посрещна своята съдба,
и под погледа на вятъра, на слънцето
ще бъда най-накрая у дома!