5 ago 2010, 13:54

Мечта от мечти 

  Poesía
973 0 5

 

 

 

Ще си яхна годините

и след теб ще препусна към залез,

закопняла и огнена –

най-дълбоката майска вода.

Обърни се, вземи ме, те моля!

Покорена от твойта любов,

ще се будя жена.

 

И забравили времето,

сгорещени, без дъх, без остатък,

суети ще стопяваме.

(Нека злото под камък заспи!)

Не отлагай, вземи ме, те моля!

Огладняла и жадна съм.

(Колко страшно звучи...)

 

Ти прости ми за думите!

(И на грешника Господ прощава.)

Не, не съм остаряла,

само сняг по косите искри.

Виж го залеза. Близко е.

Приеми ме такава –

преродена мечта от мечти.

 

 

 

 

 

© Роси Савова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Интересно, къде е изчезнал отговорът ми на коментарите от преди година???
    Както и да е, няма да издребнявам за глупости!

    Просто отново ще благодаря на всички прочели. На Катанеца - специални поздрави!!!
  • Ето, отново влизам в сайта след дълга пауза и...наслада! Благодаря ти!
  • "И забравили времето,
    сгорещени, без дъх, без остатък,
    суети ще стопяваме."

    много хубави думи
  • Отново те поздравявам!
  • Много е хубаво!
Propuestas
: ??:??