Мечта от мечти
Ще си яхна годините
и след теб ще препусна към залез,
закопняла и огнена –
най-дълбоката майска вода.
Обърни се, вземи ме, те моля!
Покорена от твойта любов,
ще се будя жена.
И забравили времето,
сгорещени, без дъх, без остатък,
суети ще стопяваме.
(Нека злото под камък заспи!)
Не отлагай, вземи ме, те моля!
Огладняла и жадна съм.
(Колко страшно звучи...)
Ти прости ми за думите!
(И на грешника Господ прощава.)
Не, не съм остаряла,
само сняг по косите искри.
Виж го залеза. Близко е.
Приеми ме такава –
преродена мечта от мечти.
© Роси Савова All rights reserved.
