5 dic 2008, 17:18

Мечта за изгрев

  Poesía » Otra
3.2K 0 5

             Мечта за изгрев

 

 

Аз мечтая си да мина някой ден тунела

и да видя светлината силна срещу мен.

Че в тъмнината твърде дълго бях

и повече не издържам да съм в неин плен!

 

Аз мечтая си някой ден да ме обичаш

тъй силно, както те обичам аз сега,

но моля се само да не стане прекалено късно

и вместо ти да си отидеш, да поема по своя път сама!

 

Аз мечтая си да започна своя живот отначало,

да изгрее слънцето над мен,

вместо да тая в себе си още стари рани

и често да попадам в техен плен!

 

Но аз тайно вярвам и се надявам,

че залезът не ще вечно продължи,

че старите ми рани и болки ще отминат

като разнасящи се пустинни бури!

 

И някой ден, когато нов път си съградя,

ти може би ще си вън от сърцето ми.

И тогава знам, ще изгрее и над мен слънцето горещо

и ще приюти моята малка бедна душа!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мила Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...