5 dic 2008, 17:18

Мечта за изгрев

  Poesía » Otra
3.2K 0 5

             Мечта за изгрев

 

 

Аз мечтая си да мина някой ден тунела

и да видя светлината силна срещу мен.

Че в тъмнината твърде дълго бях

и повече не издържам да съм в неин плен!

 

Аз мечтая си някой ден да ме обичаш

тъй силно, както те обичам аз сега,

но моля се само да не стане прекалено късно

и вместо ти да си отидеш, да поема по своя път сама!

 

Аз мечтая си да започна своя живот отначало,

да изгрее слънцето над мен,

вместо да тая в себе си още стари рани

и често да попадам в техен плен!

 

Но аз тайно вярвам и се надявам,

че залезът не ще вечно продължи,

че старите ми рани и болки ще отминат

като разнасящи се пустинни бури!

 

И някой ден, когато нов път си съградя,

ти може би ще си вън от сърцето ми.

И тогава знам, ще изгрее и над мен слънцето горещо

и ще приюти моята малка бедна душа!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мила Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...