5 dic 2008, 17:18

Мечта за изгрев

  Poesía » Otra
3.2K 0 5

             Мечта за изгрев

 

 

Аз мечтая си да мина някой ден тунела

и да видя светлината силна срещу мен.

Че в тъмнината твърде дълго бях

и повече не издържам да съм в неин плен!

 

Аз мечтая си някой ден да ме обичаш

тъй силно, както те обичам аз сега,

но моля се само да не стане прекалено късно

и вместо ти да си отидеш, да поема по своя път сама!

 

Аз мечтая си да започна своя живот отначало,

да изгрее слънцето над мен,

вместо да тая в себе си още стари рани

и често да попадам в техен плен!

 

Но аз тайно вярвам и се надявам,

че залезът не ще вечно продължи,

че старите ми рани и болки ще отминат

като разнасящи се пустинни бури!

 

И някой ден, когато нов път си съградя,

ти може би ще си вън от сърцето ми.

И тогава знам, ще изгрее и над мен слънцето горещо

и ще приюти моята малка бедна душа!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мила Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...