Мечта за изгрев
Мечта за изгрев
Аз мечтая си да мина някой ден тунела
и да видя светлината силна срещу мен.
Че в тъмнината твърде дълго бях
и повече не издържам да съм в неин плен!
Аз мечтая си някой ден да ме обичаш
тъй силно, както те обичам аз сега,
но моля се само да не стане прекалено късно
и вместо ти да си отидеш, да поема по своя път сама!
Аз мечтая си да започна своя живот отначало,
да изгрее слънцето над мен,
вместо да тая в себе си още стари рани
и често да попадам в техен плен!
Но аз тайно вярвам и се надявам,
че залезът не ще вечно продължи,
че старите ми рани и болки ще отминат
като разнасящи се пустинни бури!
И някой ден, когато нов път си съградя,
ти може би ще си вън от сърцето ми.
И тогава знам, ще изгрее и над мен слънцето горещо
и ще приюти моята малка бедна душа!
© Мила All rights reserved.
