Дали миг любов хлад ще вее с години,
а ти ще си спомняш Вулкан,
ще търсиш страстта във очите ù сини,
но там нежността ще е грам?
Това, ти - Човече, не може да знаеш,
когато се вричаш със плам,
и луднал, звезди от небето ù сваляш,
решил, че животът е Храм!
А той е и плесен и мъх по Душата,
... понякога даже коптор,
как чиста любов да вирее във блато,
не бъркаш ли Цветето с бор? ...