11 mar 2005, 11:11

Мечтание

  Poesía
1.6K 0 1

Ти ще идваш във съня ми ,
ще го прогонваш може би.
Ще ме поглеждаш с нежност ти,
а в очите ти красиви слънце ще блести. 

Ще бъдем само двама –
за ръцете ще ме хващаш ти.
Ще търсим пътя в мрака и
ще се сбъдват нашите мечти. 

Надеждата ще ни окриля.
Щастието ще ни крепи.
И ще бъдем ний щастливи –
не само в този сън, нали? 

08. 1999 г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Женя Николова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...