26 nov 2006, 21:16

Мечтателка

  Poesía
1K 0 1
-Мечтателка-

Понякога обичам да мечтая
да сънувам със отворени очи
на хората в очите да гадая
лъчи на щастие дали във тях блести.

И често уж сама съм
и дни наред човек около мене няма
но спомен и мечти са моите другари
и не ги предавам аз,
че те са силата във мен
те дават ми копнежа за живота,
усмивката за утрешния ден.

Не ще предам ги аз,
мечтателка от малка
нарамила аз своята съдба,
да не живея тук, сега,
а полетяла
с копнежите за утрешния ден
и любовта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Усмивчица Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Мечтай! Така изпълмат се със смисъл дните!
    Без тях и наште праотци живяли биха още в пещерите!

    Поздрав и усмивки!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...