Рисувам в бяло своите мечти
Как искам розово и синьо да прибавя
И с цветовете на дъгата всичко да блести
Да ги поръся с' звезден прах да не забравя
На облаче от пух се залюлявам
Наоколо ми пеят все звезди
И соло на луната аз долавям
Тя нежно строфите реди
Отпускам се, а люлката не спира
Дъхът на Бог я залюлява
Той помислите ми издирва
И с мир, с любов, с надежда ме дарява¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
