31 дек. 2008 г., 12:45

Мечти

1.4K 0 4
 

Рисувам в бяло своите мечти

Как искам розово и синьо да прибавя

И с цветовете на дъгата всичко да блести

Да ги поръся с' звезден прах да не забравя

 

На облаче от пух се залюлявам

Наоколо ми пеят все звезди

И соло на луната аз долавям

Тя нежно строфите реди

 

Отпускам се, а люлката не спира

Дъхът на Бог я залюлява

Той помислите ми издирва

И с мир, с любов, с надежда ме дарява

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Пет Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Красива картина!
  • ... и тиха песен в слънчев стих да долети... от някъде... от Там ... и с цялата небесна нежност те погали ... и да не те събужда ... да те остави да поспиш ... в гласа като от много водопади....
  • Красив стих! Поздрав!
    Весела Нова година!
  • Хубаво стихче!Весели празници!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...