6 mar 2008, 18:15

Мечтите са от песните по-звънки

  Poesía
610 0 2
И нямаме със тебе път обратен,
запазил си за мене живата вода
и този нов импулс, изпратен
да топли с нежност скитаща душа.
А общият ни път облян в лъчи е -
запазва ни от хули, клевети.
На себе си със теб приличаме,
не ще ни нищо раздели.
Разлистили и клоните си тънки,
светът ни дава пристан и уют.
Мечтите са от песните по-звънки,
когато предпазват ни от студ.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мери Попинз Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Толкова е хубав стиха ти, Мери!

    "На себе си със теб приличаме"

    Прекрасно е, поздравления.
  • ''Мечтите са от песните по-звънки,
    когато предпазват ни от студ.''
    Колко си права само!Много хубаво стихче!!Поздрав от сърце

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...