Með sólinni
(Със слънцето)
með sólinni er hún
og er hún, inni hér
en hvar ert þú....
(Sigur Rós)
Със слънцето е тя, погледни!
Сияе, разпръсва светлина.
Прокрадват се облаци едни,
приижда омагьосана мъгла.
В снега забравени сме – тя и аз,
във снега, във житните поля.
Сближава ни разделящият мраз –
жаждата от теб да утоля!
Със слънцето е тя, и то е в нея,
дано вечно грее тя!
И сам, по горската алея,
към нея аз да полетя!
Да изпия живителната сила
на нейните лъчи, на любовта,
която между мен и нея се родила,
която превърната е във мечта.
Със слънцето е тя, сега, завинаги,
със слънцето е, а аз съм на земята.
Тя изпраща многоцветните дъги,
а аз посрещам я
(посрещам слънцето) в полята.
© Християн Todos los derechos reservados