Медалите най-често са от тиква
Медалите най-често са от тиква,
живееш сякаш чуждия живот.
Но все не иска разумът да свиква,
че вечно ще те вземат за идиот.
Броиш си нощем раните, рогата,
лекуваш ги с почти случаен стих.
Добър си, след предателство, когато,
се питаш тихо: Как ли си простих?
Приятелства? Химери и заблуди!
И с моето неискано добро,
самият аз, не другите са Юди,
продаващи за шепичка сребро.
Затвориш ли душевните си двери,
ти казват, че се правиш на велик,
приятел най-добър ще се намери,
да ги отвори силом и с ритник.
Дъгата пак превиваш - на верига,
да вържеш суховея - да мълчи.
За куче добротата твоя стига,
за мокър нос и верни две очи.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados
