Между два Свята

Пътя земен вече свърших,
мечтите си успях да покоря.
Всичко що трябваше изпълних,
но дело последно виждам в мараня.

Лицето твое различавам отдалече.
Желанието ти усещам от сега.
Сълза поредна по лицето ти се стече,
но виждала си и преди смъртта.

При тебе идвам с бърза крачка,
ала до тялото си пътя не намирам.
Вече на ангели и демони съм плячка.
Опитите си никога не ще да спирам.

Сетне виждах светлината.
Огряваща до тебе златната врата.
Когато ме хвана за ръката,
почувствах пак връзката между тяло и душа.

Имах право свещено да избирам
Между Рай небесен или грешната Земя.
В момента този благата не съзирам,
щом пак ще целуна любимата жена.