Vasilena_85 (Василена Атанасова)
21 125
31 oct 2006, 1:30

Между любовта и омразата 

  Poesía
1142 0 4
Защо ли всеки път, когато те погледна,
започвам повече да те обичам аз?!
Защо, когато знам, че съм ти бройката поредна,
надявам се да стане нещо между нас?!
Седя, потънала в безбрежна самота...
и чакам те, макар че си далече...
Кръстих даже и на теб звезда,
която ми напомня, че си вечен.
Ти си далече... но в сърцето си до мен.
Дали ще мога някога да те забравя?
Като моя сянка си и нощ, и ден,
която се опитвам в сълзи да сподавя.

Какво намерих в твоя поглед празен,
изпълнен с пламък тъй лъжлив?!
Ти ми стана толкова омразен,
но пак се връщам аз към спомена красив...
Иди си! Не, не искам да те виждам!
Гласът ти дори не желая да чувам!
Дори, когато те проклинам и обиждам,
в съня си само теб жадувам!
Измамен поглед, който ме подвежда...
Горчива и кървяща рана...
Обичам те без никаква надежда
и мразя те до болка изживяна!

гр.Пловдив
2004г.

© Василена Атанасова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??