31 окт. 2006 г., 01:30

Между любовта и омразата

Поэзия

1.3K 0 4

Защо ли всеки път, когато те погледна,
започвам повече да те обичам аз?!
Защо, когато знам, че съм ти бройката поредна,
надявам се да стане нещо между нас?!
Седя, потънала в безбрежна самота...
и чакам те, макар че си далече...
Кръстих даже и на теб звезда,
която ми напомня, че си вечен.
Ти си далече... но в сърцето си до мен.
Дали ще мога някога да те забравя?
Като моя сянка си и нощ, и ден,
която се опитвам в сълзи да сподавя.

Какво намерих в твоя поглед празен,
изпълнен с пламък тъй лъжлив?!
Ти ми стана толкова омразен,
но пак се връщам аз към спомена красив...
Иди си! Не, не искам да те виждам!
Гласът ти дори не желая да чувам!
Дори, когато те проклинам и обиждам,
в съня си само теб жадувам!
Измамен поглед, който ме подвежда...
Горчива и кървяща рана...
Обичам те без никаква надежда
и мразя те до болка изживяна!

гр.Пловдив
2004г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Kasiopeja (Селин)

Боли,но е прекрасно!

2006-12-20T19:00:05+02:00
Dimi (Дими Фильова)

Много е силно, Василена, браво!

2006-10-31T14:48:42+02:00
ria (Гергана Иванова)

Този стих много ми хареса! Много е силно чувството му.

2006-10-31T11:29:59+02:00
LYCKI (Росица Петрова)

Болезнен текст!Поздрави!

2006-10-31T06:59:47+02:00