Между мечтите и реалността
душата ми се скита уморена
от толкова замръзнали слънца
и толкова надежда осланена.

Защо не се получи, не разбрах,
бях сложила мечтите на везната,
но не дочаках равновесен знак
между реалността си и мечтата.

Защо се счупи крехкият модел,
във който бъдещето запечатах?
Объркана, с непостижима цел,
тъй много дълго и горчиво плаках.

Ала внезапно се досетих как
ще се докосна до мечтата своя.
Навярно трябва да се променя,
за да заслужя може би мечтата.