11 feb 2024, 16:09

Между ума и сърцето

  Poesía
830 5 18

Дълъг е пътят между ума и сърцето,

макар, че делят ги две педи само!

Винаги спорят! Не намират консенсус,

вместо да решават проблемите заедно.

 

Умът е на години, улегнал, лежерен,

„будната съвест“, безпощаден и строг!

Предвидливо предлага изход резервен

и напомня грешките - отминал урок!

 

Сърцето обратно - младо и любоверно

ражда любов със знак на безкрайност.

Макар твърде често да е наранено,

не вярва, че любовта е миг нетрайност!

 

Умът ни казва, че животът е скапан!

Отдалече надушва лицата фалшиви.  

Мърмори, че емоциите всичко прецакват!

Сърцето пък иска… да бъдем щастливи!

 

Умът все говори… Сърцето усеща…

На топка се свива, синкопно пулсира.

Щом има кой да го буди с нежност,

сърцето знае, че си струва усилието!

 

Умът казва „Не“, с „Да“ сърцето отвръща!

Не е ли това интересно съжителство?

С разум да живееш и с любовна тръпка,

по-добро няма от това попечителство!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Даниела Виткова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...