Стрелките пак се сляха в полунощ
за кратък миг в безкрайния си бяг,
с въздишката на тази дълга нощ,
отнела всеки пристан, всеки бряг.
Роди се в ъглите на тъжна стая,
качи се по студените стени,
дали изобщо се терзае,
че тук присъствието и боли.
Стрелките пак се сляха във един
и този път с тъга, за жалост,
на масата стои бутилка джин,
като балсам за кратка радост. ...