Меланхолична нощ
Стрелките пак се сляха в полунощ
за кратък миг в безкрайния си бяг,
с въздишката на тази дълга нощ,
отнела всеки пристан, всеки бряг.
Роди се в ъглите на тъжна стая,
качи се по студените стени,
дали изобщо се терзае,
че тук присъствието и боли.
Стрелките пак се сляха във един
и този път с тъга, за жалост,
на масата стои бутилка джин,
като балсам за кратка радост.
В очакване леглото не заспива,
вратата не издава даже стон
и чувсвата все повече изстиват
и бавно гаснат в призрачния дом.
Неканени сенки се промъкват,
като крадци, търговци на печал,
без речи те на стълбите замръкват,
в тях липсва състрадание и жал.
Даже вятърът е спрял да вее,
избягал е далеч, далеч от тук,
едно сърце във тъмното немее,
оставено само на скръб и студ.
Стрелките пак се сляха неведнъж,
и в два, и в три, и в четири, и в пет,
а утрото донесе капки дъжд,
отмили всичките надежди занапред.
© Даниел Стоянов All rights reserved.
дано тъгата остане само в стиха ти!!!Поздрави от мен!