Меланхолия.

Очите насълзени и крие се душата осквернена...
Навред из блуждаещи души, една душа е обременена...
Един човек неразбран, а вече и самотен, стои някъде в нощта, и се моли...
Изпитва болка той.
Сърцето му на парчета разбито, а душата му празна, празна... 
Погубена бе тази клета душа... 
Меланхолия...
Очите насълзени и крие се душата осквернена...
Падение... и болка...
Човекът, който бе отблъснат..