19.04.2017 г., 11:32 ч.

Меланхолия 

  Поезия » Свободен стих, Друга
453 0 0

Меланхолия.


Очите насълзени и крие се душата осквернена...
Навред из блуждаещи души, една душа е обременена...
Един човек неразбран, а вече и самотен, стои някъде в нощта, и се моли...
Изпитва болка той.
Сърцето му на парчета разбито, а душата му празна, празна... 
Погубена бе тази клета душа... 
Меланхолия...
Очите насълзени и крие се душата осквернена...
Падение... и болка...
Човекът, който бе отблъснат..

© Павел Ваклинов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??