Мелпомена

Нарисувай ме без поглед и платно,
без багри всякакви, без длани.
В душата си, така ме нарисувай...
безплътен, гол като мечтание!

На твойто откровение по вертикалните отвеси
разбий душата ми на атоми, на милиони...
и ако някъде из пасмата наченем равновесие,
ще грейнат хоризонтите на цялостта ни!

Нарисувай ме без маски и парфюм,
без аромати всякакви, без вени.
В душата си, така ме нарисувай...
невидим като съкровение!

Разбирай ме като криле на птица, на орлица
и лебедови пазви, пълни с топлота!
Душите ни са перли, кехлибарна огърлица,
наредят ли се, са Истина като Христа…

... нарисувай ме в душата си... така ме нарисувай...

2013 г.