Местожителство - Любов
Лутах се дълго в свят на роботи,
търсех човешки лица и малко покой.
Пазех душата си от разни хомоти,
пълна бе със светли мечти, цял рой.
Пронизваха ме само погледи оловни
на очи, неотразяващи слънчев лъч.
Желаех да получа мигове съдбовни,
търсех свежи усмивки, а не злъч.
Веднъж сред този изкуствен живот,
случайно те срещнах, земно красива.
Ти беше към щастието вечния код,
усетих, че вълна от обич ме залива.
Прогони за миг метално-сивия ден,
сред кукли студени, излъчваща топлина.
В очите ти виждах себе си, озарен
от блясъка на една човешка душа.
Избягахме от този измислен свят.
Открихме си друг, истински и нов,
изпълнен със чувства и винаги млад.
Бяхме вече с местожителство - Любов.
търсех човешки лица и малко покой.
Пазех душата си от разни хомоти,
пълна бе със светли мечти, цял рой.
Пронизваха ме само погледи оловни
на очи, неотразяващи слънчев лъч.
Желаех да получа мигове съдбовни,
търсех свежи усмивки, а не злъч.
Веднъж сред този изкуствен живот,
случайно те срещнах, земно красива.
Ти беше към щастието вечния код,
усетих, че вълна от обич ме залива.
Прогони за миг метално-сивия ден,
сред кукли студени, излъчваща топлина.
В очите ти виждах себе си, озарен
от блясъка на една човешка душа.
Избягахме от този измислен свят.
Открихме си друг, истински и нов,
изпълнен със чувства и винаги млад.
Бяхме вече с местожителство - Любов.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Васил Георгиев Todos los derechos reservados
