13 nov 2013, 22:07

Метаморфоза

  Poesía » Civil
686 0 0

В градината със детска люлка

след бурята набъбваше райграс

и там тревичка малка, като него,

в зеленото растях в захлас...

 

Така полека ширна се полето,

хоризонтът бавно наедря,

започна да ме блъска във лицето

до вчера непознатата мъгла.

 

И шоуто (по спомен - панаирът)

едва сега се развъртя,

люлката приспивна се превърна

във въртележка, лъснаха бедра.

 

Старите чембери - черни, бели

се замотаха във едно хоро...

не се разбра кой пие, кой ще плаща,

но бирникът така и не заспа.

 

Ковчежето заключи, надеждно го закъта,

ключетата потайно пак зари.

Потри ръце, кесията извади

и с дребния остатък ни дари.

 

Тъй стиснал дребното петаче,

като врабче подскачам - скок, подскок...

Каква Енигма, каква Метаморфоза?!

Тревичката е вече със крилца.

 

Спасен от тази тревна проза,

кому ли да благодаря?

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Константин Корадов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...