13 нояб. 2013 г., 22:07

Метаморфоза

689 0 0

В градината със детска люлка

след бурята набъбваше райграс

и там тревичка малка, като него,

в зеленото растях в захлас...

 

Така полека ширна се полето,

хоризонтът бавно наедря,

започна да ме блъска във лицето

до вчера непознатата мъгла.

 

И шоуто (по спомен - панаирът)

едва сега се развъртя,

люлката приспивна се превърна

във въртележка, лъснаха бедра.

 

Старите чембери - черни, бели

се замотаха във едно хоро...

не се разбра кой пие, кой ще плаща,

но бирникът така и не заспа.

 

Ковчежето заключи, надеждно го закъта,

ключетата потайно пак зари.

Потри ръце, кесията извади

и с дребния остатък ни дари.

 

Тъй стиснал дребното петаче,

като врабче подскачам - скок, подскок...

Каква Енигма, каква Метаморфоза?!

Тревичката е вече със крилца.

 

Спасен от тази тревна проза,

кому ли да благодаря?

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Константин Корадов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...