13 нояб. 2013 г., 22:07

Метаморфоза

687 0 0

В градината със детска люлка

след бурята набъбваше райграс

и там тревичка малка, като него,

в зеленото растях в захлас...

 

Така полека ширна се полето,

хоризонтът бавно наедря,

започна да ме блъска във лицето

до вчера непознатата мъгла.

 

И шоуто (по спомен - панаирът)

едва сега се развъртя,

люлката приспивна се превърна

във въртележка, лъснаха бедра.

 

Старите чембери - черни, бели

се замотаха във едно хоро...

не се разбра кой пие, кой ще плаща,

но бирникът така и не заспа.

 

Ковчежето заключи, надеждно го закъта,

ключетата потайно пак зари.

Потри ръце, кесията извади

и с дребния остатък ни дари.

 

Тъй стиснал дребното петаче,

като врабче подскачам - скок, подскок...

Каква Енигма, каква Метаморфоза?!

Тревичката е вече със крилца.

 

Спасен от тази тревна проза,

кому ли да благодаря?

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Константин Корадов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...