Така бе някога прието,
сланина да ядем в полето,
но често с постен таратор,
деня изкарахме със зор.
Посрещахме деня на къра,
без празни приказки и "дъра-бъра",
прекарвахме деня във труд-
с туй българина бе прочут!
Той в работата беше хала,
а не като днес "ала-бала".
Щастлив бе с рало да оре,
докато Бог го прибере!
Той канеше на обед Бога.
И верен бе до изнемога!
И както вече си разбрал,
той беше селянин с морал!
Но вкараха го в ТКЗ.-то,
следен от хора и от псета.
И от Човек се изроди,
и тръгна да се инати...
Научи се да шикалкави
и свойте качества забрави,
започна мрежи да плете -
и стана той Човек-менте!
Аз днес го гледам и си питам,
защо в кълчища се плете,
и се превърна за света
в една голяма керата!
Къде са тези мили хора,
защо са вече ръка втора?!
И аз се питам докога,
ще се "израждаме" така?!
09.02.2013 г. София
© Христо Славов Todos los derechos reservados