18 dic 2013, 22:01  

Метаморфозата на българина

  Poesía » Civil
403 0 0

Метаморфозата на българина

Така бе някога прието,
сланина да ядем в полето,
но често с постен таратор,
деня изкарахме със зор.

Посрещахме деня на къра,
без празни приказки и "дъра-бъра",
прекарвахме деня във труд-
с туй българина бе прочут!

Той в работата беше хала,
а не като днес "ала-бала".
Щастлив бе с рало да оре,
докато Бог го прибере!

Той канеше на обед Бога.
И верен бе до изнемога!
И както вече си разбрал,
той беше селянин с морал!

Но вкараха го в ТКЗ.-то,
следен от хора и от псета.
И от Човек се изроди,
и тръгна да се инати...

Научи се да шикалкави
и свойте качества забрави,
започна мрежи да плете -
и стана той Човек-менте!

Аз днес го гледам и си питам,
защо в кълчища се плете,
и се превърна  за света
в една голяма керата!

Къде са тези мили хора,
защо са вече ръка втора?!
И аз се питам докога,
ще се "израждаме" така?!


09.02.2013 г. София

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Славов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...