Метаморфозата на българина

Така бе някога прието,
сланина да ядем в полето,
но често с постен таратор,
деня изкарахме със зор.

Посрещахме деня на къра,
без празни приказки и "дъра-бъра",
прекарвахме деня във труд-
с туй българина бе прочут!

Той в работата беше хала,
а не като днес "ала-бала".
Щастлив бе с рало да оре,
докато Бог го прибере!

Той канеше на обед Бога.
И верен бе до изнемога!
И както вече си разбрал,
той беше селянин с морал!

Но вкараха го в ТКЗ.-то,
следен от хора и от псета.
И от Човек се изроди,
и тръгна да се инати...

Научи се да шикалкави
и свойте качества забрави,
започна мрежи да плете -
и стана той Човек-менте!

Аз днес го гледам и си питам,
защо в кълчища се плете,
и се превърна  за света
в една голяма керата!

Къде са тези мили хора,
защо са вече ръка втора?!
И аз се питам докога,
ще се "израждаме" така?!

09.02.2013 г. София