15 oct 2007, 9:11

Миг един

  Poesía
1.1K 0 2

В този миг стоиш до мен,
прегращаш ме в този ден.
Светлината ни обгръща с топлината своя,
обичахме се ние, бях аз твой, ти бе моя.

Миг кратък и щастлив ли бе
или лъжа, разбиваща едно сърце?
За теб живях, за теб и твоето лице.

Открих те и те изгубих в онзи миг,
за миг един те зърнах и изгубих.
Живот за мен сега не ще да има,
живот и щастие дори.

Потъвам в мрака на бездната,
и се изгубвам в своите лъжи.
В пясъка потъващ ще се укрия
далеч от хора, срам и болката в мен.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Слави Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хах,ми то за мизерния живот,мизерни стихове се полагат... Не бе,бъзикам се,хубаво е.Ще ти дам един съвет,ама като си поговорим лично утре,евентуално
  • съжалявам че това стихотворение нещо не се получи.просто го написах еъ така,за окло 5-10 минутки...Какво да ви кажа,мизерия голяма

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...