15 oct 2007, 9:11

Миг един 

  Poesía
871 0 2

В този миг стоиш до мен,
прегращаш ме в този ден.
Светлината ни обгръща с топлината своя,
обичахме се ние, бях аз твой, ти бе моя.

Миг кратък и щастлив ли бе
или лъжа, разбиваща едно сърце?
За теб живях, за теб и твоето лице.

Открих те и те изгубих в онзи миг,
за миг един те зърнах и изгубих.
Живот за мен сега не ще да има,
живот и щастие дори.

Потъвам в мрака на бездната,
и се изгубвам в своите лъжи.
В пясъка потъващ ще се укрия
далеч от хора, срам и болката в мен.

© Слави Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Хах,ми то за мизерния живот,мизерни стихове се полагат... Не бе,бъзикам се,хубаво е.Ще ти дам един съвет,ама като си поговорим лично утре,евентуално
  • съжалявам че това стихотворение нещо не се получи.просто го написах еъ така,за окло 5-10 минутки...Какво да ви кажа,мизерия голяма
Propuestas
: ??:??