15 oct 2007, 9:11

Миг един

  Poesía
1.1K 0 2

В този миг стоиш до мен,
прегращаш ме в този ден.
Светлината ни обгръща с топлината своя,
обичахме се ние, бях аз твой, ти бе моя.

Миг кратък и щастлив ли бе
или лъжа, разбиваща едно сърце?
За теб живях, за теб и твоето лице.

Открих те и те изгубих в онзи миг,
за миг един те зърнах и изгубих.
Живот за мен сега не ще да има,
живот и щастие дори.

Потъвам в мрака на бездната,
и се изгубвам в своите лъжи.
В пясъка потъващ ще се укрия
далеч от хора, срам и болката в мен.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Слави Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хах,ми то за мизерния живот,мизерни стихове се полагат... Не бе,бъзикам се,хубаво е.Ще ти дам един съвет,ама като си поговорим лично утре,евентуално
  • съжалявам че това стихотворение нещо не се получи.просто го написах еъ така,за окло 5-10 минутки...Какво да ви кажа,мизерия голяма

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...