15 oct 2007, 9:11

Миг един

  Poesía
1.1K 0 2

В този миг стоиш до мен,
прегращаш ме в този ден.
Светлината ни обгръща с топлината своя,
обичахме се ние, бях аз твой, ти бе моя.

Миг кратък и щастлив ли бе
или лъжа, разбиваща едно сърце?
За теб живях, за теб и твоето лице.

Открих те и те изгубих в онзи миг,
за миг един те зърнах и изгубих.
Живот за мен сега не ще да има,
живот и щастие дори.

Потъвам в мрака на бездната,
и се изгубвам в своите лъжи.
В пясъка потъващ ще се укрия
далеч от хора, срам и болката в мен.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Слави Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хах,ми то за мизерния живот,мизерни стихове се полагат... Не бе,бъзикам се,хубаво е.Ще ти дам един съвет,ама като си поговорим лично утре,евентуално
  • съжалявам че това стихотворение нещо не се получи.просто го написах еъ така,за окло 5-10 минутки...Какво да ви кажа,мизерия голяма

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...