27 mar 2007, 21:59

Миг на отчаяние

  Poesía
977 0 4
Транс в аванс,
в миг на ренесанс,
изпуснах поредния си шанс.
Искам си бонуса от живота,
за целия ми труд, положен все без изгода.
Опити, опити безброй...
живееш, за да умреш и то за кой?
Отплата тук не cъществува,
всичко е блян мечтан,
Душата ми веч нищо не я вълнува,
отново пак неразбран,
за сетен път и от съдбата изигран...
Смъртта мислех бе моето избавление,
уви, оказа се последното поражение...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Илияна Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • да точно такъв ми беше началния вариант.. но смъртта я представих като краи на всичко... благодаря ви много за коментарите,наистина много значат за мен,и ме стимулират да се развивам напред..
  • Браво за стиха!
  • Хубаво е!
  • Харесва ми.Само едно нещо-
    "Мислех смъртта за избавление,
    уви,оказа се поредно поражение"
    Опитай така.Успех.

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...