Миг
преди да потъна в тъгата…
Кротко, без думи
ще прегърна зората…
Както някога,
в мечтаните дни…
Като вятъра,
без да питам дали…
А търсех смисъл преди
в неясни, замъглени облаци…
В юлски вечери,
без спомени
рисувах луни…
От целувки на рози
в студените дни,
на мъртвите зими
заспивах в гори…
Когато те няма,
замръзвам
и все тая дали вън вали!
Животът е поход
към теб
и все тая, че няма звезди!
Както някога…
Както преди…
Миг
преди да потъна в тъгата
дори ще прошепна,
че липсваш…
боли!
И все тая, че няма ме в утрешни дни…
Миг,
само миг
преди да потъна в тъгата…
Без облаци
разплакват се нощите ми,
а искам,
искам да заспя…
Миг, само миг преди това…
© Ем Todos los derechos reservados