EnigmaLibra (Иван Ценов)
40 51
23 ago 2012, 10:22

Миг преди удара в рифа 

  Poesía » Civil
723 0 8

Монополи от сложни опити,

затрупани улици, потънали кораби.

Рифове като стени се опълчват,

къде да отида, когато всички ме отлъчват?

 

Под моста влажен и студен,

там ще ме откриеш някой ден.

От копринения допир запленен

на оскъдна женска дреха от сатен.

 

Загубих всички в една секунда,

нея, тях и безброй скъпи чувства,

поддържащи сетивността ми будна,

остана инстинктът и съвестта ми гузна.

 

Няма вече приятелски интриги,

като че вече ги разбирам.

малко алкохол и стари снимки,

това е то, което имам.

 

Потънал в прах, ще те помня вечно,

о, мой, образ млад, ти бе нещо смело.

Какво по-точно смяташе за ценно?

Да не би да знаеше какво е редно?

 

Край огъня, запален във варела,

сега просякът краси мъдреца.

Рискувал всичко за миг победа,

с усмивка споменът уби човека.

 

Защото нали това иска този свят,

един младеж погубен в грях.

Миг, превърнал се в съдбовен крах,

треперещ в миналото с тях се взрях.

 

 

© Иван Ценов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Силно!
  • Много ви благодаря, оценявам всяко мнение
  • !!!
  • Много ми хареса!Силен изказ и вълнуващ от самото начало до края.Поздравявам Ви за смелостта да се откривате толкова истински,да го пресъздавате така осезаемо и трогателно.Поздрави и пожелания за още вдъхновения!
  • Много ми хареса!
  • Харесах!
  • Знам, че може да бъде и по-добре, творбата не е нова и приемам съвети. До останалото, благодаря ти за изчерпателния коментар и наистина ме трогна Както се казва .. всеки живот е със смъртна присъда, затова нека живеем в риск и затаен дъх за всеки нов момент.
  • Макар творбата да има нужда от доработване, впечатляваща е силата и болката, а и безнадеждността на изплаканото тук... личи си, че е истинно и откровено.
    Малко са хората, които имат смелостта да са искрени и откровени... в един побъркан свят, в който всеки иска да е на повърхността и панически бяга от дълбочината на човешката болка и страдание.
    Наскоро имах късмета да науча, че за да пише хайку, човек трябва да се абстрахира от неща, които го карат да се чувства тъжен и виновен
    ... За съжаление, все повече има такива "творци", но ги няма людете...
    Благодаря ти за този стих!
Propuestas
: ??:??