Миг преди удара в рифа
Монополи от сложни опити,
затрупани улици, потънали кораби.
Рифове като стени се опълчват,
къде да отида, когато всички ме отлъчват?
Под моста влажен и студен,
там ще ме откриеш някой ден.
От копринения допир запленен
на оскъдна женска дреха от сатен.
Загубих всички в една секунда,
нея, тях и безброй скъпи чувства,
поддържащи сетивността ми будна,
остана инстинктът и съвестта ми гузна.
Няма вече приятелски интриги,
като че вече ги разбирам.
малко алкохол и стари снимки,
това е то, което имам.
Потънал в прах, ще те помня вечно,
о, мой, образ млад, ти бе нещо смело.
Какво по-точно смяташе за ценно?
Да не би да знаеше какво е редно?
Край огъня, запален във варела,
сега просякът краси мъдреца.
Рискувал всичко за миг победа,
с усмивка споменът уби човека.
Защото нали това иска този свят,
един младеж погубен в грях.
Миг, превърнал се в съдбовен крах,
треперещ в миналото с тях се взрях.
© Иван Ценов All rights reserved.
