11 jul 2008, 12:19

Миг - вечност 

  Poesía
1050 0 3
Твойто лице аз във шепи държа,
с устни щастливи от него отпивам
жива вода - благослов за мъжа -
смисъл забравен в живота откривам.
Да не пророня и капка боя се,
свети пред мен във околния мрак
с тихо сияние поглед прекрасен,
като маяк от спасителен бряг.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стефан Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??