Мигове
Омръзна ми да пиша тъжни стихове;
от зениците да блика тайно мракът.
А да видя смисъл в парещите мигове,
които се изплъзват, без да чакат...
Като жаден във безкрайната пустиня
днес лудо да отпивам любовта.
Душата ми от лепкавата тиня
преродена да докосне вечността.
И там, сред песъчинките от спомени,
да зърна своя пристан най-желан.
За да превърна днес остатъка от дните си
в безкраен рай, химера, огнен блян...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Галена Върбева Todos los derechos reservados
