...Мигове светлина...
...Мигове светлина...
От не знам колко време вече
търся истината, която ме създава,
търся истината, която живота ми съдържа,
която ще намери вечността и времето ще спре...
И беше без успех, усмивките ми триеха и криеха се...
Без успех, остана ми само минала история и бягаща мечта...
Нищо повече, нищо повече нямах тогава и мигове в ръце...
И нещо ме събуди, имам вяра и надежди за борба!
Припомних си, че мразя на едно място дълго да седя,
че не искам да съм мъртва, както досега и искам да живея...!
Нещастна или щастлива, но искам да живея, истински да живея!
Другото нямаше значение и точно там щастието се криеше, което търся...!
И сега обичам безкрайно да пътувам, но обичам и да спирам мига...
На всяка крачка да се спирам, да виждам, да чувам и усещам всяка любов...
И знам, чувствам и нося го вътре в себе си, това пътуване което пътувам сега:
Ще пътувам милиони мигове светлина и дори да тегля кръст, свободна съм в любов...
Вече време е, време е да пусна страховете и съмненията
и осъзнах, че през цялото това време те са ми пречили и убивали...
Вече време е, време е да летя, да летя, да летя мигове светлина...
Това съм, което ме кара да страдам и което щастлива ме прави...!
И се питам...?! -Ти къде си?! Виждам те, но защо не си тук все още...?!
Защо от себе си бягаш, така упорито и незнайно?! Там е смъртта...!
И да знаеш, че където и да си ще те намеря, защото чакат ни мигове светлина!
Не плачи между четири стени!Няма защо да се криеш! Плачи с себе си и наяве...!
А след тъмнината винаги светлината те прегръща,
затова и слънцето залязва и изгрява, така живее и във пладне...
Така че, какво все още чакаш?!Времето можем да спрем, но защо да го губиме?!
Да се хванем за ръце, да хванем живота за ръце и милиони мигове светлина...!
Време е да летим мигове светлина!!!
© Лили Вълчева Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Това бе просто едно споделяне от моя страна, Калиа. В никакъв случай не и отправена критика. На мен така ми прозвуча прочетеното. Всичко е строго индивидуално. Стихотворението "Тъжна неделя" на Пеньо Пенев ме възторгва само с последния си куплет, но това не попречи то да остане незабравимо за мен.
-
Благодаря ти Младене за това че сподели всички тези думи!!!
Радвам се, че вникваш във всеки ред!!!
А чрез последните два стиха...може би аз не съм успяла да предам усещането, което то има.За написването на творбата обаче те бяха необхоми и не защото е вмъкнато второ действащо лице,а защото в тях се вика лице от миналото, което идва в мига на светлина и пътят му към нея, защото не само човек трябва да я съзре и да бъде отворен за нея, защото тя винаги е там, но и защото светлината също трябва да се обади че е тук...действащото лице тук е едно единствено, но се опитва да говори по мащабно.Може би тези две строфи така в края написани изглеждат пришити,но са част и от това което е сега.Миналото си остава минало и човек не бива да го вика и да се ръководи от него, но трябва да се цени, защото то е това което ни и докарало до сега и след него имаме привилегията да държим мига в ръце.Приемам че последните строфи може би не са на правилното си място, но са част от всичко. -
Стихотворението е с особено звучене и човек може да изпадне в състояние на медитация докато го чете. Вътрешното ми усещане подсказва, че последните 2 куплета са сякаш пришити към него и развалят великолепното му звучене. Тъкмо бях полетял чрез предишните и те ме приземиха. Излишно е вмъкването на второ действащо лице, за да се каже само, че летенето е съвместно. Силата на летенето се проявява единствено в неговата индивидуалност. Поздрав, Калиа!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Знам, че споделяш и ти благодаря, че го правиш!