17.02.2016 г., 0:07

...Мигове светлина...

684 0 4

...Мигове светлина...

 

 

От не знам колко време вече

търся истината, която ме създава,

търся истината, която живота ми съдържа,

която ще намери вечността и времето ще спре...

 

И беше без успех, усмивките ми триеха и криеха се...

Без успех, остана ми само минала история и бягаща мечта...

Нищо повече, нищо повече нямах тогава и мигове в ръце...

И нещо ме събуди, имам вяра и надежди за борба!

 

Припомних си, че мразя на едно място дълго да седя,

че не искам да съм мъртва, както досега и искам да живея...!

Нещастна или щастлива, но искам да живея, истински да живея!

Другото нямаше значение и точно там щастието се криеше, което търся...!

 

И сега обичам безкрайно да пътувам, но обичам и да спирам мига...

На всяка крачка да се спирам, да виждам, да чувам и усещам всяка любов...

И знам, чувствам и нося го вътре в себе си, това пътуване което пътувам сега:

Ще пътувам милиони мигове светлина и дори да тегля кръст, свободна съм в любов...

 

Вече време е, време е да пусна страховете и съмненията

и осъзнах, че през цялото това време те са ми пречили и убивали...

Вече време е, време е да летя, да летя, да летя мигове светлина...

Това съм, което ме кара да страдам и което щастлива ме прави...!

 

И се питам...?! -Ти къде си?! Виждам те, но защо не си тук все още...?!

Защо от себе си бягаш, така упорито и незнайно?! Там е смъртта...!

И да знаеш, че където и да си ще те намеря, защото чакат ни мигове светлина!

Не плачи между четири стени!Няма защо да се криеш! Плачи с себе си и наяве...!

 

А след тъмнината винаги светлината те прегръща,

 затова и слънцето залязва и изгрява, така живее и във пладне...

Така че, какво все още чакаш?!Времето можем да спрем, но защо да го губиме?!

Да се хванем за ръце, да хванем живота за ръце и милиони мигове светлина...!

 

Време е да летим мигове светлина!!!

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лили Вълчева Всички права запазени

Коментари

Коментари


  • Знам, че споделяш и ти благодаря, че го правиш! Не го приех като критика, а като нещо над което се замислих докато го писах и след това.Благодаря ти..., че сподели и за Тъжната неделя на Пеньо Пенев.
  • Това бе просто едно споделяне от моя страна, Калиа. В никакъв случай не и отправена критика. На мен така ми прозвуча прочетеното. Всичко е строго индивидуално. Стихотворението "Тъжна неделя" на Пеньо Пенев ме възторгва само с последния си куплет, но това не попречи то да остане незабравимо за мен.
  • Благодаря ти Младене за това че сподели всички тези думи!!!Радвам се, че вникваш във всеки ред!!!
    А чрез последните два стиха...може би аз не съм успяла да предам усещането, което то има.За написването на творбата обаче те бяха необхоми и не защото е вмъкнато второ действащо лице,а защото в тях се вика лице от миналото, което идва в мига на светлина и пътят му към нея, защото не само човек трябва да я съзре и да бъде отворен за нея, защото тя винаги е там, но и защото светлината също трябва да се обади че е тук...действащото лице тук е едно единствено, но се опитва да говори по мащабно.Може би тези две строфи така в края написани изглеждат пришити,но са част и от това което е сега.Миналото си остава минало и човек не бива да го вика и да се ръководи от него, но трябва да се цени, защото то е това което ни и докарало до сега и след него имаме привилегията да държим мига в ръце.Приемам че последните строфи може би не са на правилното си място, но са част от всичко.
  • Стихотворението е с особено звучене и човек може да изпадне в състояние на медитация докато го чете. Вътрешното ми усещане подсказва, че последните 2 куплета са сякаш пришити към него и развалят великолепното му звучене. Тъкмо бях полетял чрез предишните и те ме приземиха. Излишно е вмъкването на второ действащо лице, за да се каже само, че летенето е съвместно. Силата на летенето се проявява единствено в неговата индивидуалност. Поздрав, Калиа!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...